- Все още ли ме обичаш така безумно, мили мой? - Да, ти си ми най-скъпото съкровище, мила моя, и затова е крайно време да те закопая някъде.

- Надявам се, казва съдията, - че свидетелят не е много уморен от разпита. - Какво говорите! - отговаря свидетелят. - След двайсе години брак това са дребни работи!

- И какво прави без мен? - Все същото... само, че с друга.

- Скъпа, взех решние - спирам пиенето! - Какво? Защо? И сега кой ще ме нарича красавица?!

- Скъпа, прекрасна си като тези цветя! - А аз мислех, че съм прекрасна, като златна гривна. - Не. Прекрасна си, като тези цветя.