"
Когато бях малък, с татко често играехме на "мавзолей". Той беше Димитров, лягаше и не мърдаше, а аз бях часови, стоях и го охранявах. Чак сега разбирам смисъла на играта.
173 прегледа

Оцени този виц

/ 5 ( гласа)

Сподели

Копирано!

📚 Подобни вицове

Военни

- Редник Петров! - Аз! - Вчера бяхте ли в отпуска? - Тъй вярно, господин капитан! - Ходихте ли в града? - Тъй вярно, господин капитан! - На гарата срещнахте ли проститутката Мара?...

Военни

Известен снайперист разказва: - Още от ранно детство се увличах по точната стрелба. Мой кумир беше Вилхелм Тел. С един мой приятел много обичахме да си играем на Вилхелм Тел - той стоеше с една ябъ...

Военни

Бисери от войнишкия живот: - Ти може да не блестиш с ум, но обувките ти задължително трябва да блестят. - Какво?! Къде си бил? В тоалетната? Абе вие още малко и на театър ще почнете да ходите. - И...

Военни

Старшината: - Какви войници сте вие, бе, с бели чорапи!?! Истинският войник трябва да е или със сини (показва си десния крак) или с черни (показва си левия крак)!