"
Компютурнио ветър
Една копродукция на Е. Пелин - М. Вешим
"Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е сателита, по сателита дедо поп лови ТВ 1000. У благ ден си я гледа сам, а у пости я гледат с даскало. Едно време дедо поп и даскало се караа, караа - за дистанционното. Евроспорт ли да гледат или ТВ 1000? Сега от них по-големи приятели у околията нема.
На баиро на връо живеят Дудини, а у доло на крайо - Вутови. Дуда е най-убава мома у село - с най-мощен компютър и лазерен принтер. По цел ден копа у Интернет. Ерген си тражи - зер е мома за женене. Нема кръст, нема половина - от врато до доле равна като широкоекранен монитор. Само един кусур има, че като кликва мишоко, подсмърча и си бърка с язико у носо, ама кой ти гледа.
Човек без кусури не може!
Зашнал се е и акъло на Вуте по Интернет. Он у доло живее, а мислите му през сървъро към сателито одат, като овци по каменяк. Пратил си е Вуте у Интернето фотото - дълго, тънко и високо - два компютъра му под чатал минуват, барабар с принтерите. Я сал чекам да се срещнат Вуте и Дуда у Интернет, да видим каков Крали Марко на глобалните комуникации че се пръкне от них! То убаво, ама на Дуда баща й каков е... Лелее! Еднаж улезнал Вуте у страницата на Дуда, па се скрил у оперативната памет. Съгледа го баща й, па му окне:
- Чекай, сине, да те питам, що тражиш на щерката у твърдио диск?
- Ветъро ми духна капата, та влезох у Интернет да я взема! - отговори Вуте.
- Я тоя ветър, така и така, докато може да ти вземе капата от сателито, та да я фърли на сървъро!
- У, тате, оти да не може - обади се Дуда.
- Мене оня ден и-мейлът ми грабна шамията, та я намерих у Вутови на монитора, у друга директория...
- Е, па? - запита люто Дудин баща.
- Па слезем язе у директорията да я земем, а компютурнио ветър духне пак, та ме събори у Вутови зад принтеро, па ми дигне дрехите чак до главата.
- Мълчи ма! - окна баща й. - Да не си излизала гола у Интернет като оная Моника?... Знам го аз тоа компютурен ветър, едно време он ме ожени за макя ти по ксерокса..."
Една копродукция на Е. Пелин - М. Вешим
"Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е сателита, по сателита дедо поп лови ТВ 1000. У благ ден си я гледа сам, а у пости я гледат с даскало. Едно време дедо поп и даскало се караа, караа - за дистанционното. Евроспорт ли да гледат или ТВ 1000? Сега от них по-големи приятели у околията нема.
На баиро на връо живеят Дудини, а у доло на крайо - Вутови. Дуда е най-убава мома у село - с най-мощен компютър и лазерен принтер. По цел ден копа у Интернет. Ерген си тражи - зер е мома за женене. Нема кръст, нема половина - от врато до доле равна като широкоекранен монитор. Само един кусур има, че като кликва мишоко, подсмърча и си бърка с язико у носо, ама кой ти гледа.
Човек без кусури не може!
Зашнал се е и акъло на Вуте по Интернет. Он у доло живее, а мислите му през сървъро към сателито одат, като овци по каменяк. Пратил си е Вуте у Интернето фотото - дълго, тънко и високо - два компютъра му под чатал минуват, барабар с принтерите. Я сал чекам да се срещнат Вуте и Дуда у Интернет, да видим каков Крали Марко на глобалните комуникации че се пръкне от них! То убаво, ама на Дуда баща й каков е... Лелее! Еднаж улезнал Вуте у страницата на Дуда, па се скрил у оперативната памет. Съгледа го баща й, па му окне:
- Чекай, сине, да те питам, що тражиш на щерката у твърдио диск?
- Ветъро ми духна капата, та влезох у Интернет да я взема! - отговори Вуте.
- Я тоя ветър, така и така, докато може да ти вземе капата от сателито, та да я фърли на сървъро!
- У, тате, оти да не може - обади се Дуда.
- Мене оня ден и-мейлът ми грабна шамията, та я намерих у Вутови на монитора, у друга директория...
- Е, па? - запита люто Дудин баща.
- Па слезем язе у директорията да я земем, а компютурнио ветър духне пак, та ме събори у Вутови зад принтеро, па ми дигне дрехите чак до главата.
- Мълчи ма! - окна баща й. - Да не си излизала гола у Интернет като оная Моника?... Знам го аз тоа компютурен ветър, едно време он ме ожени за макя ти по ксерокса..."
136 прегледа