КРАСУТА



Нищу нямаши ми фчера,

ставам сутранта,

ф углидалуту са зверя:

Бря, чи красута!

Викам сигур са чалдисах,

туй ни мой съм аз.

Смятай кат са начирвисам

и са нагласа!

Тъй пу нощник и терлици,

с чорлава куса

мязам кат на убавица

ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях са,

цъках със език,

плюх са дан са уручасам -

тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу

са яви дифект!?

Тъй да съм разхубавяла...

А, сига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки -

как навън ш' въря?

Момцити ку са натръшкат

кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,

с китка у ръка;

с тос акъл зер за три патки,

кату заблеста...

И къдету койт' ма срещни -

пламна, изгуря

ф разни помисли пугрешни...

Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,

сигур йощи спа

и ми са е присънила

буйна красута.

Скуркузъбел съм, мий ясну -

ич дан ма съзреш,

щот ут толкува прикраснус,

мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи

тъй връз мен кат дъж...

Някуй тряа да ма ущипи!

(пу възможнус мъж!)