– Значи... повече няма да ходя на гости у Пешо! – Що? – Щото цяла вечер не мога да взема думата от него! – И к'во толкова говори? – Едно и също... "Стой, да ти налея още едно!" и "Айде, наздраве!...

В нощната тишина. - Пешо, колко е часа? - Три. (минава известно време) - Пешо, колко е часа? - Пет. - Пешо, колко е часа? - Шест. - Пешо, колко... - Иване, какво зн...

- Иване, да знаеш, че от наркотиците се ослепява. - Тате, не е Иван. Аз съм другия ти син, Петър. - Извинявай, Пешо. Чичо ти е.

- Знаеш ли, че Пешо умрял? - Така ли? И от какво? - Не знам, но на некролога пише: "От семейството".

- Пешо, искаш ли ме? - Не. - Но... Защо?! - По дяволите, Иване, помисли!