Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа: Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм неиният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо: Мили ми принце, В...

- Някой казвал ли ти е, че приличаш на принцеса? - Толкова ли съм хубава? - Не, маа! В лицето си като филия с кайма.

Всички знаят приказката за принцесата и граховото зърно, нали?... Е, не е имало никакво зърно, просто принцът и принцесата е трябвало да обяснят някак синините...

Той: - Какво, чакаш принца с белия Лексус? Тя: - Не... Важното е, човекът да е добър... и не е важно с какъв Лексус...

В детството си тя мечтаеше да я отведе нейде далеч прекрасния принц...Сега мъжът й мечтаеше за същото...