И все пак нещо трябжа да остане, дори това да е пепелта!

- Кой хлопа в този късен час? - Дъската ти, отвърна глас!

- За теб бих прекосил реки, горящи сгради. Бих се бил с мечка. И всичко това само и само да видя сладката ти усмивка! - О, колко си мил, хайде ела до нас. - Хайде утре, че сега вали?

Ние Българите сме като дамските превръзки, намираме се на едно много яко място, но в много неподходящо време...

Някой хора казват, че парите говорят. Моите знаят да казват само: - Довиждане!