Едно хлапе със самодоволна физиономия влиза в детската градина. - Иванчо, защо си такъв доволен? - пита учителката. - А, мани, от една година разправям на мама и тате, че искам братче, а те ми викат...

- Иванчо няма ли да се оженим, най-накрая с тебе. - Но защо, Марийке, толкова добре си живеем... - Ами... много искам да станем любовници.

Марийка се оплаква на майка си: - Mамо, тате каза да не ходя с Йванчо, щото ми бил брат. Mайката казва на Марийка: - Не го слушай, той като че ли ти е баща...

Иванчо намръщен, като буреносен облак, отива на работа. Колегите го питат: - Кво си такъв кисел, бе, да не са ти потънали гемиите? - Кво да съм весел, нападна ме, наеба ме, взе ми парите и фюйт!...

- Мамо, всички в училище говорят, че съм лъжец! - Иванчо, че ти даже на училище не ходиш!