Мечока и заека били големи приятели. Един ден се срещат на горската пътека и зайю е много омърлушен.

- Какво става бе, зайо?

- Мани, мани!!! Получих повиквателна за казарма!!!

- Е и кво?

- Шъ ме земат!!! А аз не искам да ходя войник!

- Чакай да помислим! - казал мечока и двамата седнали върху пъноевете да помислят.

Седяли, мислили, седяли.... и най-накрая мечокът казал:

- Виж кво! Ако ти избия двата предни зъба, ще почнеш да фъфлиш, а фъфляци в казармата не зимат!!!

Помислил зайо и рекъл:

- Верно, бе! Дай да го направим!!!

Замахнал мечо, фраснал заека и предните зъби на заека паднали. На следващият ден мечокът седнал върху пънчето и чака заека да се върне от военното. Най-накрая го видял. Зайо тича по пътеката и подскача весело.

- Кво стана бе зайо? - попитал мечокът.

- Сичко мина есстра! - фъфлейки казал заекът - Дюфтабанлии не зимат!!!