Врачаните имат една мисъл: - "Убава си, ама и сестра ти не е за изпущане".

За сетен път се убедих, че милото ми има актьорски способности, след като снощи се вързах на предложението и: -Да седнем да си поговорим! Монологът и продължи час и половина...

– А ти си толкова романтичен, цветя, стихове, разходки на лунна светлина, та това е толкова рядко! – Подръж ми бирата, че ще пикая…

Представяш ли си, влизам в стаята… А там - той! Погалва ме по косите… А там - пърхот! – Стига де, отдалече не се забелязва! - Добре, а после ме хваща за ръката… А там - мазоли! – Стига де, не е сме...

- Извинявай, скъпи, че закъснях... - Ти пък, аз дойдох час и половина по рано!