- Госпожо, аз го направих братчето!
Госпожата, вцепенена от ужас:
- Мълчи бе Иванчо, какви глупости говориш!
- Аз го направих госпожо, намерих през*рвативите на тати и ги надупчих!
Таткото на Иванчо го пита: - Иванчо, ти обичаш ли майка си? - Да, тате, обичам я защо? - Еми.. оставил съм ти малко в хладилника.
- Иванчо, хайде да караме кънки! - Нямам кънки. - Ами тогава да караме колело. - Нямам колело. - Що за родители имаш? Щом едно колело не са ти купили? - Мария, остави тия колела на мира...
- Иванчо! На родителската среща учителя по физкултура се оплака, че дисциплината ти куца. Реагира ли на тази забележка? - Реагирах. Сега учителят куца!
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: - ...последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха до...
- Иванчо,обясни ми какво е това храброст? - Храброст, госпожо, е да не знаеш нищо,абсолютно нищо и да вдигаш рька...