- Обичаш ли ме? - Да. - Ще се ожениш ли за мен? - Не. - Слизай!

- Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим. - Можеш. Хайде още малко. - Мило, ние се бяхме разбрали за десет. - Където е десет, там е единайсет. Където едина...

- Скъпа, хубавите неща се случват на тези, които умеят да чакат… да знаеш, че довечера ще закъснея малко…

Нещо отново ме боли главата...Кажи честно, пак ли ме желаеш?

Мери Ан Евънс:Нашите постъпки ни определят, както ние определяме нашите постъпки.