Млада двойка е на излет. Момичето е видимо отегчено. - Какво ти става? Имам чувството, че ти е досадно, а тук е толкова хубаво! - Лесно ти е на теб. Ти си тук с мен. Обаче аз съм с теб.

Става ми студено нощем, замислям се дали да си купя още едно одеяло или да се омъжа… Мъжът, разбира се, ще ме прегърне, но пък одеялото въобще няма да ме ядосва…

Кога се омъжих - помня, къде - помня, за кого - помня. Само едно не мога да си спомня - защо?!

- Имам превъзходна памет! - Писна ми, пети път ми го казваш това!

- Обичаш ли ме? - Да. - А кога ще се оженим? - Защо сменяш така рязко темата на разговора.