Хората са като дните от седмицата: Едни са като петък - чакаш ги, чакаш ги, а те все не идват… Другите са като понеделник - никой не иска да ги вижда, но все едно, те винаги идват…

Обясних й, че парите не са всичко, че друг като мен няма да намери и че важното е, че сме заедно, но тъпата хазяйка не разбира от дума.

Разрешавам да ме вземат за мезе, но след хубаво пиене...

По принцип мога и да мълча, но работата е там, че няма такъв принцип...

Има хора на които цял живот не им се случва нищо, а също и такива, за които всеки ден е приключение.