Ад и Рай - това е доста примитивно. След смъртта си човек трябва да преживее всичките чувства, които е предизвикал в хората.

Оптимиста: - Всичко ще бъде ок! Песимиста: - Само всичко!?

- Обичам те, много ми е хубаво с теб, хайде да се срещаме по-често? - Не може да се виждаме по-често от веднъж в седмицата, аз съм събота!

Мъжете са като обувките: едни са като пантофи - удобни са за вкъщи, но е срамно да се показваш с тях пред хората; други са като официални обувки на убийствено висок ток - приятно ти е да излезеш и да...

Мислех, че съседите ми се усмихват, защото ме харесват и уважават... А се оказа, че е защото са ме чували как пея на караокето.