Не можех просто да стоя и да я гледам как си отива… Затова почнах лекичко да си танцувам!

Искам да ви призная, че когато бях малък се страхувах от чудовищата под кревата... Вече съм голям и ме е страх от чудовищата в кревата.

Една вечер се прибирам с гаджето, качваме се в автобуса - яка блъсканица. Стоим лице в лице, натиснати един в друг, нежно я погалвам по бедрото, а на лицето й никаква емоция. Почвам да се притеснявам,...

След бурна нощ, той палейки цигара: – А може би, ще ми кажеш как се казваш? – А имаме ли повод за запознанство?

- Госпожице, колко е часа? - Ау, забравила съм си часовника вкъщи, елате с мен да видим!