- Иванов, защо си дошъл на работа? Нали следобед погребваш тъща си? - Най-напред работата, после удоволствието.

Звъни на вратата на тъща си и тъста си един човек. Тъщата: - Здравей зетко! Какво те води насам?! - С жената се скарахме, и тя ми каза да вървя по дяволите.

На сватбата тя се кълнеше, че само смъртта може да ги раздели, но се оказа, че тъщата също е доста способна.

- Вчера имах щастието да срещна тъща ти. - И това наричаш щастие? - Щастието е, че не е моя.

Не обичам да се напивам в присъствието на тъща ми. Неприятно ми става да я виждам двойна...