О, Тулуза!

Три дена чорбарский дефанс

как вратата си брани. Група роми

трепетно повтаря на Удоджи ревът.

Пристъпи ужасни. Дванайсетий път

гъсти френски орди лазят по мръсната нива -

на Чорбата терена. Рояк след рояк!

Ели Боп сочи вратата пак

и вика:"Търчете! Тамо са ромите!"

И франсетата тргъгват с викове сърдити

и "Аллах" гръмовно въздуха разпра,

изкряскан от Велизаровите уста.

Пушкалата екнат. Турците ревът,

насипи налитат и падат, и мрът; -

Идат като овци, бягат като овци

и пак се завръщат; маймуни армейски!

Нищо. Те ще паднат, нечестно, със страх -

но толкоз си могат, да им се сърдим е крах!

Последният напън вече е настал,

Иво Петров, даже гащите е изцапал.

Тогава Младенов, наший генерал,

ревна гороломно: "Жалки опълченци,

венчайте Панчерево с лаврови венци!

на вашата сила Балев повери

партията, режима и себе дори!"

При тез думи силни чорбарите жалки

напълниха своите гащички малки.

Данчо Пумлата във унес понесен

изрита топката с удара си бесен.

Йоще миг - ще падне заветният хълм.

Изведнъж Жиняка пристигна със гръм.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

"Грабвайте трионите!" - някой си изкряска

и дереци метални фръкнаха завчаска

кат демони черни над свински рояк,

катурят, струпалят - вратие изчезнаха пак!

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

фразата "Урви сте!", която тогава отекна

и на всички левскари, на които олекна,

че няма веч чорбарския зор да се гледа!