Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син... - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и...

- Здрасти, Пешо. - Но, аз съм Мими! - Не ме интересува… в телефона на мъжа ми си Пешо.

Пешо от махалата си се връщта от работа и гледа че крадат колата на съседа и спокойно си подминава.

- Знаеш ли, че Пешо умрял? - Така ли? И от какво? - Не знам, но на некролога пише: "От семейството".

Двама дядковци си седят на една пейка: - Ти имаш ли хладилник? - Какви пържени пирони бе, Пешо! Аз не пуша!