Ходят из гората двама селяни. - Пешо, виж каква голяма и хубава гъба! - Къде? - Ей-там, над полигона при Змейово!

- Здрасти, Пешо. - Но, аз съм Мими! - Не ме интересува… в телефона на мъжа ми си Пешо.

- Пешо, къде си? - За риба, идвай и ти!!! - Ти пък? Ледът още е съвсем тънък! - Как ще е тънък? Нормален, здрав лед. Ето, сега ще скоча директно на леда и нищо няма да стане, сега с цяла сила...

Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има бе Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син... - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и жената...

– Значи... повече няма да ходя на гости у Пешо! – Що? – Щото цяла вечер не мога да взема думата от него! – И к'во толкова говори? – Едно и също... "Стой, да ти налея още едно!" и "Айде, наздраве!...