Някакъв води момиче у тях, но не може да отключи и се ядосва, момичето се мъчи да го успокои: – Мило, не се нерви така де! – Как няма да се нервя!... Стоим тука като три идиота.

- Какво стана? - Той си замина, подарявайки една роза, и каза, че ще се върне като увехне. - Колко романтично... - Да... само, че розата е пластмасова...

- Скъпи! Поне веднъж да ми беше казал - "Слънчице мое!" - Добре - слънчице мое! - Сега кажи - "Най-скъпа моя!" - Най-скъпа моя... - А сега измисли нещо мило самичък. - Лека нощ!

Возя се в маршрутката. Седя на седалката, зяпам през джама и скучая. Пред мен седи лъскаво мадамченце (видях я като мина покрай мен - лъскава, лъскава ама надута). По едно време на въпросното мадамчен...

- Госпожице, какво ще правите довечера? - Ще се омъжвам. - Наистина? А после?