- Кой погребвате?
- Тъщата.
- Какво е това куче?
- То бутна тъщата от прозореца и тя умря.
- Ще ми го дадеш ли за един ден да бутне и моята тъща?
- Няма проблем, само че иди да се наредиш на опашката...
Тъща към зет си: - Защо всяка вечер, като разказваш приказка на детето, завършваш с думите: "Ожениха се те, и живяха много щастливо, защото булката беше сираче"?
Тъщата мие чиниите. Показва на зетя една тенджера: - Какво е имало тука? Eдва успях да измия черното от нея.. - Имаше тефлоново покритие, мама ти стара!
Тъща към зет си: – Зетко, като умра искам да ме кремирате и праха да разпръснете в градината! – В никакъв случай! Малко ветрец и пак ще си вътре!
Тъщата се опитва да научи кучето да стои на задните си крака. Зетът забелязва: - Така нищо няма да стане. Трябва с нещо за ядене... - Не е необходимо - отговаря тъщата. - В началото и с тебе не...
Момиче се моли: - Господи, не искам нищо за себе си! Моля те дай на мама хубав и богат зет!