- Ама, господине, какво си позволявате... След малко пак същият женски глас:
- Какво правите! Заинтересуван мъжки глас от другия край на автобуса:
- Братче, кажи бе, оттук нищо не се вижда!
- Здравей! - Здравей! - Как си? - Нормално, а ти? - Добре. - Странно...
- Миличка, защо не ми отговаряш, като ти звъня? - О, сигурно защото там, където ме прати последния път, обхватът е много слаб...
Возя се в маршрутката. Седя на седалката, зяпам през джама и скучая. Пред мен седи лъскаво мадамченце (видях я като мина покрай мен - лъскава, лъскава ама надута). По едно време на въпросното мадамчен...
- Зарязваш ме, защото съм далтонист, нали, Роза?! - Казвам се Виолета, мамка му, ВИОЛЕТА!
- Господине - възмущава се хубаво момиче - какво сте ме зяпнали, сякаш ме събличате с поглед! - Ами, Вие вече се обличате, а аз паля цигара…