"
Рангел се буди след едногодишна кома. До леглото седи обляната в сълзи Мара, която и за миг не изоставила съпруга си по време на комата! Той й хванал ръката и започнал:
- Маро, помниш ли как едно време, като загубих всичките си пари на покер и всички ми се смяха, ти бе до мен?
- Помня, скъпи!
- А, помниш ли как, когато катастрофирахме и един месец бях на легло, ти пак бе до мен?
- Помня, любими!
- А, помниш ли как, като започнах частен бизнес и после фалирах, ти пак бе до мен?
- Помня, Рангeле!
- И сега, като 1 година бях в кома, ти пак си до мен…
- Да, скъпи.
- Знаеш ли какво си мисля, Маро… Мара умилена:
- Какво, любов моя?
- Aми, страшен карък ми носиш ма, Маро!
- Маро, помниш ли как едно време, като загубих всичките си пари на покер и всички ми се смяха, ти бе до мен?
- Помня, скъпи!
- А, помниш ли как, когато катастрофирахме и един месец бях на легло, ти пак бе до мен?
- Помня, любими!
- А, помниш ли как, като започнах частен бизнес и после фалирах, ти пак бе до мен?
- Помня, Рангeле!
- И сега, като 1 година бях в кома, ти пак си до мен…
- Да, скъпи.
- Знаеш ли какво си мисля, Маро… Мара умилена:
- Какво, любов моя?
- Aми, страшен карък ми носиш ма, Маро!
130 прегледа