Решил Господ, да слезе на земята и да прави добрини. Върви той по улицата, гледа мъж, който плаче горчиво.

- Защо плачеш, сине мой?

- Инвалид съм аз, не мога да ходя.

Погалил му Господ краката, станал човекът и тръгнал по света да възхвалява силата на бога... Продължил напред Господ, гледа жена седи на тротоара и ридае.

- Защо плачеш, дъще моя?

- Защото съм сляпа по рождение!

Погалил я Господ по лицето, тя прогледнала и тръгнала по света да възхвалява силата божия...

Продължава напред Господ, гледа малко момченце, което плаче.

- Защо плачеш, момченце?

- Защото съм нещастен. Така се е случило, че съм се родил и живея в България...

И седнал Господ и заридал заедно с него...