- Чук, чук! - Кой е! - Отворете! Полиция! - Не мога сега, ще почакате! Сера! - Виждаме, виждаме... тя, телефонната кабинка е стъклена.

Понякога чувам гласове... после си спомням, че живея в панелен блок.

- Къде беше, доста дълго време те нямаше? - В болница бях, нервите си лекувах. - Какво каза, че не те чух? - КАЗАХ, ЧЕ БЯХ В БОЛНИЦА, НЕРВИТЕ ДА СИ ЛЕКУВАМ, Д*БА М*МАТИ СКАПАНА... НЕРВИТЕ...

От пресата: - "Английските фенове кротко си четяха сонети на Шекспир и рисуваха гълъби по асфалта, когато вероломно ги нападнаха руските диваци!"

Направих си тавански прозорец в апартамента, за да влиза естествена светлина. Съседите от горния етаж са направо бесни!