В природата нищо не се губи. Това, което падне от устата ти, отива в клавиатурата.

И психоаналитикът помага, ама псуването излиза по-евтино...

Щанд за колбаси: – Може ли да опитам от тая луканка? Малко соленичка… – А ще ми дадете ли от тази? Да не е лоша, ама много е пикантна… – Я ми дайте и от тази, а нямате ли прясна… Добре, дайте до не...

- С какво си играе котката на психиатър? - С кълбо нерви.

Напсувам ли някого, изобщо не се мотая… веднага се извинявам. Щото се забравя и после трябва наново да псувам.