- Какво е станало?
- Уф. Скарахме се с жената. И тя обеща да не ми говори един месец.
- Лошо, представям си какво ти е.
- Не ми разправяй! Днес е последния ден...
- Ало, Генко? Вкъщи мирише много силно или на бензин или на газ, много ме е страх, че ще се взривя! - Искре, успокой се! Запали една свещ и се помоли...
Влиза Генко вкъщи и от вратата вика на тъща си: - Сипи ми, мамо, една малка ракия. - Ти в ред ли си? - Ще ти дам пет лева! Тъщата се навила и сипала ракия. - Мамо, я ми сипи още една ракийка...
- Ало! Ясновидката Магда ли е? - Да, Генко Бончев. - Но аз не съм Генко Бончев. - Знам.
Когато Генко се убеди, че няма жена, а съкровище, той реши да я даде на държавата.
- Генко, дадох ти новите дънки на съседа. - И по какъв повод? - Нали не ти харесват? - Искре, тогава да дадем и майка ти на съседите.