Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:

— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!

— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?

— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само

за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.

— ОК. След седмица ще съм готов!

И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.

Той му благодарил и го поканил на премиерата…

Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.

Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.

Седнал, светлините изгаснали и започнало…

На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни цици, като баскетболни топки.

След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!

След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…

И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.

Светват лампите…

Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.

Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…

Той не се сетил да им каже нищо друго освен:

- Музиката е моя!…

А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:

-… А кученцето е наше...