Момчето пита:
- Какво мислиш за френската любов?
Момичето отвръща:
- Не знам, не съм била във Франция!
Изкуство е да умееш да се радваш на чуждото щастие! Ето, аз го мога. Знаете ли, как се радвах, когато съседите свършиха с ремонта...
Влиза някаква наточена мацка с огромен бюст и още по-огромно деколте... Отчето: - Ооо, Боже! Глас от небесата: - Еее... най-накрая да ме извикаш да видя и аз нещо читаво!
Първо - или Бог съществува, или не. Второ - аз мога да вярвам или не. Губя единствено в случая, че той наистина съществува, а аз отричам това. Така че по-добре да вярвам, защото риска е минимален....
- Защо толкова дълго не отговори? - Много хубава мелодия съм си сложил и исках да я изслушам до края.
- Защо задникът е разделен вертикално, а не хоризонтално? - За да не пляскаме като тичаме.