"
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
- Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро, мадам, аз бих искал да...
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина? - озадачил се фотографът. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много... - ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да ви покажа някои от моите произведения! - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
- Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографът.
- Било е трудно?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!? - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!
- Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
- Добро утро, мадам, аз бих искал да...
- Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. - прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
- Наистина? - озадачил се фотографът. - Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
- Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След минута госпожата попитала, изчервявайки се:
- Ъмм, откъде ще започнем?
- Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
- Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
- Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
- Боже мой! Това е много... - ахнала г-жа Иванова.
- Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
- Зная това. - тъжно отвърнала госпожата.
- Позволете да ви покажа някои от моите произведения! - казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
- Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
- Боже господи! - възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.
- А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. - продължил фотографът.
- Било е трудно?
- Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
- Борисовата градина!? - разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
- Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
- Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
- Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
- Триножник!?
- Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!
91 прегледа