Славчо отишъл на театър. Доходило му се, търсил, търсил, тоалетна никъде. Влязал в някаква стая, хора седят и си пият чай. Обърнал се той към стената и си свършил каквото му се правило. Излизайки каза...

- Скъпа, трудно ми е да намеря нужните думи... - Нищо, скъпи. Главното е да намериш нужната сума.

"Той започна… не си спомням точно… май с въпрос за времето, а свърши… не си спомням точно… май свърши четири пъти…."

Съпруга: Какво ще правиш ако умра? Ще се ожениш ли повторно? Съпруг: Разбира се че не! Тя: Защо? Не ти ли харесва да си женен? Той: Харесва ми, разбира се! Тя: Е защо тогава няма да се ожениш...

- Преди година ме уверяваше, че аз съм жената от твоите сънища, а сега искаш да се разведеш. - Какво да направя?! Събудих се!