"
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!
101 прегледа

Оцени този виц

/ 5 ( гласа)

Сподели

Копирано!

📚 Подобни вицове

Дъщери

- Дъще, когато ти казвах да се прибереш вкъщи като Пепеляшка, имах предвид в 24:00 часа, а не с една обувка и без рокля!...

Дъщери

Иван отива при майката на своята приятелка: - Лельо Пепа, аз.. такова… твойта дъщеря… Майката отговаря: - Да сте мислили когато е трябвало. Сега щеш не щеш ше се ожениш за нея. - А...

Дъщери

– Аз възпитавам дъщеря си много строго, не разрешавам никакви своеволия. Докато не се омъжи, трябва да се е прибрала преди 8 ч. Ами съгласете се пък, че ми омръзна вместо нея да къпя и приспивам внука...

Дъщери

- Слушай, дъще, не позволявай на това момче да идва при теб. Мен това ме безпокои! - Добре, днес тогава аз ще отида у тях. Нека неговата майка да се безпокои.

Дъщери

Гарсониера. В кухнята спи тъщата, а в стаята - зетят и дъщерята. Мъжът се присламчва до жената и тихичко шепне: - Айде! - Ми неудобно ми е, мама може да чуе. - Абе хайде да го направим......