Съдебна зала. Гледа се наказателно дело от общ характер. Заблеян съдия е седнал зад катедрата и слуша пледоариите на защитата и обвинението. Станал адвокатът на защитата.

- Ваша чест, обвиненията срещу моя подзащитен са нелепи. Той е толкова добър човек. На мравката път прави. Толкова е мил и коректен. Такава златна душичка е. Не може по никакъв начин, той да е извършил това брутално престъпление.

Съдията помислил и казал:

- Ами да, … прав си.

Тогава станал прокурорът да изложи тезата на обвинението:

- Ваша чест. Този негодник тук само се преструва на невинна душичка. Той е един архи- изграден и завършен мошеник и престъпник, извършил цял куп измами и брутални престъпления…

Съдията казал:

- Хм… и ти си прав.

Тогава до съдията се приближил секретарят и му прошепнал на ухото:

- Г-н. съдия не може и двамата да са прави.

Съдията погледнал секретаря плеснал се по челото и казал:

- Егаси! И ти си прав.