Щастието от труда – това е чувството, което изпитва поетът, докато гледа, как работниците строят.

В автобуса пътник показва на контрольора карта. - Но това е ученическа карта? - удивлява се контрольорът. - За десетгодишен ученик! - Ами, само си представете колко дълго чаках вашия автобус!

Съдията към свидетелка в твърде оскъдно облекло: - Как може да се явявате така в съда? - Господин съдия, аз зная че Темида е със завързани очи...

- Тази пиеса щастлив край ли имаше? - Да, цялата зала беше щастлива когато свърши.

- Скъпи, защо закъсня? Колата ли се повреди? - Ограбиха ме по пътя! - Запомни ли ги? - Един височък, дебеличък, червендалесто лице. Петдесетачка ми сви! И най-гадното, какъв подлец е, уж започна...