Гражданката Стоименова буйстваше, крещеше и - като вдигаше толкова шум – пречеше на гражданите в Изтрезвителното да почиват спокойно.

В съда: - Как можахте да измамите хора, които ви вярваха? - А как мога да измамя, хора които не ми вярват?

“Заподозреният се качи в асансьора и отпраши в неизвестна посока.”

Часовият: - Стой! Кой идва? - Свой с бутилка. - Бутилка стой, свой минавай.

Mили графе, всяка вечер когато се качвам на ку- лата на нашия замък, минутите на тиха умо- ра, ти знаеш как чакам да се изпра- ви пред мен раздавача, но мислите ми са напра- зни, и ти така...