- Петрова, защо закъсняхте за работа? - След мен ходеше някакъв тип... - И? - Ами едвам се влачеше...

- Здравей! Защо не звъниш, не пишеш? - Здравей! Звъня, пиша... но не на теб.

Той (непоколебимо): - Край! Не издържам вече! Напускам те! Тя (въодушевено): - Чудесно! Чай да си взема някакви дрехи и идвам с теб!

За сетен път се убедих, че милото ми има актьорски способности, след като снощи се вързах на предложението и: -Да седнем да си поговорим! Монологът и продължи час и половина...

- Госпожице, много ми харесвате! Какво ще правите следобед? - Предполагам ще си бръсна краката.