След погребението на тъщата: - Добре де, как умря? - Ами поряза се докато белеше картофи и аз я гръмнах - да не се мъчи...

- Скъпа, не ти е ли жал за новите ти дънки? - О, да не би да съм си направила петно? - Не, но толкова много ядеш, че скоро ще се пръснат по шевовете!

- Скъпи, искаш ли да се оженим? След като се оженим, ще споделям с теб всички тревоги и грижи… - Ама аз нямам тревоги и грижи? - Е, аз нали за това казвам - "след като се оженим"!

- Скъпи, струва ми се, че ме обичаш все по-малко и малко... - Ти пък скъпа, обичам те все толкова! Просто плътността на любовта на единица килограм все повече пада.

- Разведохме се и решихме да разделим къщата на две части. - И на теб коя част ти се падна? - Тази отвън.