- Ще се развеждам. Не се разбираме нещо с жената...
Минало време. Срещат се пак. Оня вече весел:
- Какво стана? Разведе ли се?
- А, не. Повреди се компютъра. Седнахме с жената, пийнахме, поприказвахме... тя не била лош човек.
Тя: - Знаеш ли, сега съм в едно такова романтично настроение... Бих се излегнала на дивана пред телевизора, ще си пусна "Титаник", ще ям сладолед и ще плача... Той: - Разбирам те! Ако ме накараш...
- Егаси, Пешо... как я търпиш твоята? От как ви знам, тя само ти крещи, мърмори и те навиква?! Някога въобще била ли е в добро настроение? - Боже опази! Като е в добро настроение, тогава и пее!
- Коя сте Вие?! - Добрата фея! - А защо сте със сатър? - Нещо днес не съм в настроение...
- Поиска ли ръката ми от татко? - Не. - Но нали ми обеща! - Когато се видяхме, той беше в толкова добро настроение, че предпочетох да му поискам една хилядарка назаем.
- Ти какво си? - Добра фея. - Тогава защо си с брадва? - Днес нещо не съм в настроение...