Вечер. Жената приготвила салатата, пръжнала кюфтенца, картофки и чака мъжа си от работа. Осем часа - няма го, девет - няма го, 10 - ей го! Чука на вратата. - Марчее, отвори, миличка. - Няма! Чук-чу...

- Най-бързо изтрезнявам след две-три кюфтета. - А аз - след сметката...

Говорим си с колегите и по едно време някой се изказа: -....пък аз мога само със салата слънце да се навечерям. Знаете ли как се прави? - Не (каква ще да е пък тази салата слънце...) - Слагаш в...

– А помниш ли като се срещнахме за пръв път, как мислехме, че нашата любов ще продължи вечно, какво се случи с нас? – Сложи ми още кюфтета!…

Бездомните кучета ближеха жълтите павета и си мислеха: "А не може ли другия път да хвърляте не домати, а кюфтета!"