Българин, дошъл му денят и часа, застава пред Свети Петър. Ония рови, рови в тефтерите и го поглежда над очилата: - Пешо? Нали? Адаш, ти отиваш в ада! - Аман бе, сега оттам идвам...

Лягам си аз една вечер и от банята се чува хруп, хруп, хруп. Ставам отивам в банята, святкам лампата и какво да видя... - РАЖДЪТА ЯДЕ ТРАБЪТА.

- Кога да те събудя? - Лятото, ако обичаш!

Тя: - Къде беше, бе!? Знаеш ли, че цяла нощ не съм мигнала заради теб!? Той: - А ти да не мислиш, че аз съм спал!

Любопитна съм, някои като напишат "здр", вместо здравей, какво правят със спестеното време?…