Зет погребал тъща си и се връща към вкъщи. Било през пролетта и една висулка му паднала на главата. Умирайки той погледнал към небето и промълвил: - Нима… вече… си… там?

Тъща говори на зет си: - Аз се давех в басейна и един човек ме спаси. Трябва да се запознаеш с него! - Познавам го, днес дойде да ми се извинява…

Преди годежа родителите на момичето решили да научат повече за бъдещия си зет. Посетили неговото село, ама кого да питат, и влезли в кръчмата. - Абе, хубави хора, познавате ли го без име за да няма...

Тъст се разминава със зетя си по стълбите на блока и го пита: - Змията горе ли е? - И двете са вкъщи.

- Госпожице, на майка Ви не и ли трябва зет? - Не, още не сме дояли мозъка на предишния.