Когато бях малък, с татко често играехме на "мавзолей". Той беше Димитров, лягаше и не мърдаше, а аз бях часови, стоях и го охранявах. Чак сега разбирам смисъла на играта.

На военната комисия. - Има ли сред вас глухи? Само двама си признаха, останалите се правеха, че не чуват...

Сержант води занятия на плаца и крещи на войниците: - Хайде, мекотели, пълзете по-бързо! Покрай тях минава полковник и прави забележка: - Хайде, хайде, не ги наричай с думи, които не разбират...

- Как се чувстваше при първия ти скок с парашут? - Като птица - летя и сера, летя и сера…

- Ходил ли си в казарма? - Не ми ли личи?