Марийка отива при Иванчо, и (поглаждайки се многозначително по корема) му казва: - Честито, ще ставаш татко! - Така ли? И коя ще е майката?

Иванчо: - Марийке, парлеву франсе? - Уи, Иванчо, парле франсе! - Айде тогава клякаи и ми разкопчавай ципа да си поговорим малко на френски...

Иванчо: - Марийке, имам нещо, което колкото повече го бараш, толкова по-голямо става! Марийка: - Знам, Иванчо. И аз имам бримка на чорапа.

- Какво става, Иванчо, защо плачеш? - Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста. - Е, и? - Ами аз се засмях...

Иванчо се прибира тъжен вкъщи от училище. Баща му: - Какво, пак ли двойка? - Аха. - По какъв предмет? - По хорово пеене. - Ама и пееш по-силно от всички. И по-добре от всички! - Я си пеех...