- Ще може ли да говориш малко по-бавно, че не успявам да си го местя от единия крачол в другия!

- Скъпи, студено ми е... - Само още пет минути и ти връщам якето.

Между психично болни: - Какво е това бе? - Купих си ваза. - Ми, тя няма дъно! - Вярно бе! Ама тя и отвор отгоре няма за китките!

- Чук, чук! - Кой е! - Отворете! Полиция! - Не мога сега, ще почакате! Сера! - Виждаме, виждаме... тя, телефонната кабинка е стъклена.

– Гале, много ми е зле, пожали ме! – Леле, Керанке, колко си жалка…