В едно царство се повила Ламя. И през определен период от време се появявала в селото, и вземала по една девойка. Дошъл ред и на царската дъщеря. Както обикновено става в приказките, царят обявил награда за най-смелият - а именно който убие Ламята. Давал дъшеря си за негова съпруга, половината царство, купища скъпоценности, богатства и злата. Около 20-тина юнаци се пробвали и намерили гибелта си. Наш Иван решил и той да се пробва. Поискал само една овца от царя. Царя му дал овцата и благословията си. Заклал Иван овцата и й натъпкал кожата със слама и приспивателни. Хванал пътя и по козите пътечки, чукаци и гъсталаци, се озовал право пред входа на пещерата на Ламята. Чул как си похърквала. Оставил и "овцата" пред пещерата и се скрил. По едно време Ламята се разбудила и протягайки се излязла от пещерата. "Я! Закуската сама дошла..." - казала си тя и налапала овцата. Сънотворното много скоро дало своя ефект. Иван отишъл и й натрошил зъбите с едно чукче. Върнал се в селото и право в двореца. Показал зъбите като доказателство и започнал "вземането на своето". Иху аху! Оженили се набързо. Първата брачна нощ в момента в който останали на саме с булката й се преминавало към консумацията на брака, на вратата се почукало...

- Кой пък сега чука? - троснато запитал Иван.

- Ас са ти каса кой цука...