"
В градската минерална баня са Японец, Американец и Бай Ганьо. Излежават се голи в басейна когато се чува бипкане. Японецът си потупва бедрото и казва:
- Пейджърът ми… търсят ме от офиса… имам микрочип в бедрото… След няколко минути се чува звън от телефон. Американецът се потупва по дланта и казва:
- Мобилният ми… търсят ме от офиса… имам микрочип в дланта… Бай Ганьо гледа тъпо и се чуди как да се измъкне от тази "технологична" срамотия. По едно време излиза от басейна. След няколко минути се връща, а от г*за му виси тоалетна хартия.
- Човече, май голямата нужда те е подгонила, а? – присмиват му се чужденците.
- А?… Мен ли?… Боже! ...по никое време факс…
- Пейджърът ми… търсят ме от офиса… имам микрочип в бедрото… След няколко минути се чува звън от телефон. Американецът се потупва по дланта и казва:
- Мобилният ми… търсят ме от офиса… имам микрочип в дланта… Бай Ганьо гледа тъпо и се чуди как да се измъкне от тази "технологична" срамотия. По едно време излиза от басейна. След няколко минути се връща, а от г*за му виси тоалетна хартия.
- Човече, май голямата нужда те е подгонила, а? – присмиват му се чужденците.
- А?… Мен ли?… Боже! ...по никое време факс…
141 прегледа