Сутринта жената ми казва: - Христо, закъснявам... Направила съм кафе, сипи си сам... - Добре, съкровище... А с колко захар го обичам...

В заведение, сервитьорът се приближава към клиент: - Кафе или чай? - Кафе. - Не познахте. Всъщност е чай.

Две прасета пият кафе и си врачуват. Едното казва на другото: - Виждам топла кочина, хубава храна, добър стопанин... Е, и малко неприятности по Коледа...

- Извинете, госпожо! Колко е часът? - Шест и половина. - Благодаря! - И само това? Няма "колко сте красива", няма "как се казвате", нито "искате ли да пием по кафе"? Ей, големи педали станахте!

Нищо не разсънва така, както чаша горещо, черно, сладко кафе... изсипано на корема.