Върви Пинокио по улицата угрижен и замислен...

Среща го татко Карло.

- Какво става, сине? Какво те мъчи, защо си тъжен?

- Ами, какво да ти кажа, татко. Нали знаеш, че с Малвина се обичаме?

- Да, за любовта ви с Малвина всички знаят.

- Да, ама не можем да правим с*кс. Аз съм дървен, тя е от парцали и все по някоя треска се закача някъде.

- О, сине! Не се кахъри повече за това! Ето ти тази шкурка, по заглади се малко и всичко ще е наред!

След известно време пак се срещат. Пинокио ухилен до ушите.

- Как си, сине? Потръгнаха ли нещата с Малвина?

- Каква Малвина, бе тате?! Аз нали си имам шкурка.