Вървяла си червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно, джудже влачещо огромен куфар.

- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?

- Диви хуйчета!

- Кво!!!!

- Ти кво, диви хуйчета не си ли виждала?

- Ми не, покажи ми!

Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с хуйчета. Мърдащи.

Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата на страни и възпитано й обяснило.

- Като кажеш „люляк”- то почва да те ебе. Като кажеш „круша” – спира.

Шапчицата измолила едно хуйче за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва -„люляк”-иииии голяма КЕФФФФ, казала „КРУША” и хуйчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк..и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ама вече не и е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика:

- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!!

Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.

- Бабо ша тъ ЯМ!

- Кажи първо люляк и после квот искаш ма прави.

Казал вълчо думата и му се отяло, хуйчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал вълчо към ловеца.

-Кажи люляк и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ!

Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави хуйчето. Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И кво да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар.

-КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР БЕ ГРОЗНИК, изръмжал ловеца.

-Ми диви хуйчета.

-Я да видя!

Отворило куфара. Навел се ловеца и погледнал.

-Я !!! ЛЮЛЯЦИ!